Въведение
Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г., озаглавен „Относно производството по несъстоятелност“ (Европейски регламент за несъстоятелността – ЕРН), значително преформулира и замени по-ранния Регламент (ЕО) 1346/2000 на Съвета, за да създаде по-последователна и ефективна правна рамка, обхващаща държавите членки на ЕС, за управление на несъстоятелността. Основната му цел е да рационализира трансграничните процедури по несъстоятелност, да намали правната несигурност и да насърчи сътрудничеството между съдилищата и синдиците в целия ЕС. Необходимостта от избягване на „forum shopping“ е един от водещите принципи в ЕРН – а именно избягването на стимулите за страните да прехвърлят активи или съдебни производства от една държава членка в друга, с цел да са в по-благоприятно правно положение във вреда на кредиторите на несъстоятелността.
Регламентът се прилага за производства по несъстоятелност, отнасящи се до длъжници с установени предприятия в ЕС, включително корпоративни образувания (дружества, партньорства и др.) и индивидуални длъжници при специфични обстоятелства (напр. производства по опрощаване на дългове). Той не обхваща някои видове производства по несъстоятелност, като например тези, свързани със застрахователния или банковия сектор, освен ако не са изрично включени, както и производства, образувани извън ЕС.
Основни принципи и разпоредби на ЕРН
- Главното производство по несъстоятелност (Чл. 3), основният механизъм на ЕРН, трябва да бъде образувано в държавата членка, на чиято територия е разположен „центърът на основните интереси“ (ЦОИ) на длъжника. ЦОИ е мястото, където длъжникът на постоянна основа управлява интересите си и което може да се удостовери от трети лица. За дружествата и юридическите лица седалището се презюмира за център на основните интереси до доказване на противното. Тази презумпция се прилага само ако мястото на седалището не е преместено в друга държава членка в рамките на период от три месеца преди подаването на искането за образуване на производство по несъстоятелност. Образуването на главното производство води до автоматично признаване в целия ЕС, осигурявайки правна рамка за производството със задължителна юридическа сила в цялата юрисдикция;
- Свързани (или териториални) искове (Чл. 6) могат да предявени в други съдилища на държавата членка, на чиято територия е образувано главното производство по несъстоятелност, ако произтичат пряко от производството по несъстоятелност и са тясно свързани с него, като например отменителни искове, обезпечения или принудително изпълнение. Тези производства са второстепенни спрямо основното и подчинени на неговото развитие. Те не водят до несъстоятелност на длъжника, а улесняват извършването на съдебни действия спрямо местоположението на активите;
• Признаване и автоматично действие (Чл. 19 и сл.): след като бъде образувано трансгранично главно производство по несъстоятелност, се задейства автоматичното признаване във всички други държави членки от момента на влизането в сила на решението в държавата на образуването. Всяка държава членка може да откаже да признае производство по несъстоятелност, което е образувано в друга държава членка, или да изпълни съдебно решение, което е постановено в рамките на такова производство, само когато това признаване или изпълнение би предизвиквало последици, които явно противоречат на обществения ред на тази държава и по-специално на нейните основни принципи или на индивидуалните права и свободи, които са гарантирани от нейната конституция;
- Информация и сътрудничество (Чл. 24 и сл.): Съдилищата и синдиците са задължени да си сътрудничат и да споделят информация чрез националните регистри по несъстоятелност. ЕРН насърчава сътрудничеството и взаимното уважение при управлението на трансгранични дела. Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела служи като платформа за улесняване на сътрудничеството и обмена на информация.
Българското дело C-296/17
Обхватът и изключителният характер на „vis attractiva concursus“ са определени в чл. 6 от ЕРН. „Привличащата сила на производството по несъстоятелност“ се отнася до правния принцип, при който съд, който е образувал производство по несъстоятелност, получава изключителна компетентност по отношение на вземанията срещу длъжника и свързаните с тях спорове. Този принцип има за цел да централизира всички въпроси, свързани с несъстоятелността в рамките на компетентността на съда, разглеждащ основното дело за несъстоятелност, като по този начин насърчава ефективността и последователността.
Едно от решенията на Съдът на ЕС по прилагането на „vis attractiva concursus“ е по Дело C-296/17 Wiemer& Trachte v Tadzher (2018) ECLI:EU:C:2018:902.
Wiemer & Trachte GmbH, акционерно дружество, регистрирано във Федерална република Германия (W&T), открива през 2004 г. клон в София, България. През април 2007 г. германският съд, компетентен съгласно ЦОИ, назначава временен синдик на W&T и съдът постановява, че всички разпореждания с активи на W&T трябва да бъдат одобрени от синдика, тъй като в противен случай биха били невалидни. Месец по-късно е наложена пълна забрана за разпореждане и е образувано производство по несъстоятелност. Междувременно в България след назначаването на синдика са извършени два изходящи превода от банковата сметка на клона на W&T към български гражданин (г-н Таджер) без знанието и одобрението на синдика.
Синдикът на W&T завежда иск пред българския съд, като твърди, че двата изходящи превода нарушават германския Закон за несъстоятелността и иска връщане на съответните суми от получателя на плащанията в масата на несъстоятелността на основание чл. 812 от германския Граждански кодекс. Ответникът възразява срещу компетентността на българския съд и в крайна сметка делото е отнесено от най-висшата третоинстанционна инстанция – Върховния касационен съд на Република България– до Съда на ЕС за преюдициално запитване.
Съдът на ЕС потвърди изключителната компетентност за отменителни искове (pauliana) на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производство по несъстоятелност (ЦОИ или вторично производство). Следователно, не е налице компетентност съгласно преработения регламент „Брюксел I“ за държавата по местоживеене на ответника, а именно България. В резултат на това Върховният касационен съд отмени решенията на първоинстанционния и второинстанционния съд и прекрати производството поради липса на компетентност на българските съдилища.
Подобно на българския случай и по стария регламент, но със значение и за прилагането на чл. 6 от ЕРН, е решението на Съда на ЕС по дело C-493/18 UB v VA and Others. Съдът заявява, че иск, предявен от синдик, назначен от съд на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, с цел обявяване на недействителността на продажбата на недвижим имот, намиращ се в друга държава членка, и на учредената върху него ипотека спрямо всички кредитори, попада в изключителната компетентност на съдилищата на първата държава членка. Следователно е без значение къде се намират недвижимите имоти.
Значение на ЕРН
ЕРН модернизира и хармонизира трансграничните процеси по несъстоятелност в ЕС, като улеснява предприятията да се ориентират в производствата по несъстоятелност, включващи множество юрисдикции. Той е в съответствие с по-широките цели на ЕС за единен пазар, като гарантира, че производствата по несъстоятелност се управляват прозрачно и ефикасно. Неговите добре дефинирани правила за юрисдикция, признаване и сътрудничество подобряват разрешаването на несъстоятелността, насърчавайки икономическата стабилност и правната яснота във все по-взаимосвързана икономика.
