Законът за потребителския кредит, посл. изм. ДВ бр. 13 от 03.02.2026 г. (ЗПК), е фундаментален нормативен акт в българското законодателство, чиято основна цел е да осигури висока степен на защита за потребителите при сключване на договори за кредит. Той урежда отношенията между кредиторите (банки и небанкови финансови институции) и потребителите, като гарантира прозрачност, яснота и справедливост в кредитния процес. Законът е създаден, за да предотврати злоупотреби от страна на кредиторите и да даде на клиентите увереност, че разбират условията, при които вземат заем.
ЗПК определя изискванията към договорите за кредит, задълженията за предоставяне на преддоговорна информация и правилата за реклама на финансовите продукти. Сред най- важните права на потребителите са:
- Право на информация: Преди подписването на договор, кредиторът е длъжен да предостави на потребителя стандартизиран европейски формуляр за преддоговорна информация. Това позволява на клиента да сравни офертите от различни институции при равни условия;
- Годишен процент на разходите (ГПР): Това е най-важният показател, който законът задължава да бъде ясно посочен в договора. ГПР включва не само лихвения процент, но и всички останали разходи по кредита (такси, комисионни, застраховки), което дава реална представа за цената на заема;
- Писмена форма на договора: Договорът задължително се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, като трябва да бъде написан на ясен и разбираем език. Потребителят има право на екземпляр от него;
- Право на отказ: Потребителят има право да се откаже от договора за потребителски кредит в срок от 14 дни след подписването му, без да дължи неустойки и без да посочва причина, като върне усвоената сума и начислената лихва за периода;
- Предсрочно погасяване: Законът гарантира правото на потребителя да върне кредита си предсрочно (частично или напълно) по всяко време, като кредиторът има право на справедливо и обективно обезщетение само при определени законови условия.
Върховният касационен съд на Република България (ВКС) многократно се е произнасял по спорове по прилагането на ЗПК с цел уеднаквяване на практиката. През последните месеци бяха постановени две такива решения по чл. 290 ГПК, които представяме с тази статия:
- От кой момент тече давността за неоснователно платени суми по потребителски кредит?
Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи. Следователно потребителят има правото да получи обратно платените възнаградителни лихви и други разходи като такси по договора за кредит, тъй като същите са били платени без основание.
По т. д. № 1445/2025 г. на ВКС, 1-во търг. отделение, съдът е сезиран с въпроса: От кой момент започва да тече погасителната давност по иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предявен от потребител за възстановяване на суми неоснователно заплатени от негова страна в изпълнение на неравноправни клаузи в договор за кредит.
С Решение № 78 от 16.03.2026 г. ВКС приема, че определянето на началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземане на потребител за връщане на суми, платени от него на кредитор при начална липса на основание за това в изпълнение на договор за потребителски кредит, който е недействителен поради противоречие с изискванията, предвидени в ЗПК, е поставено в зависимост от установяването на това дали потребителят е знаел или разумно е можел да знае за недействителността на този договор. Преценката дали и кога е настъпило това знание се извършва въз основа на установените по делото обстоятелства. За да се приеме, че такова знание е налице у потребителя, трябва да се докаже, че той е бил запознат с фактите, водещи до недействителността на договора, както и с правната им преценка, която предполага този потребител да е наясно с правата, които съгласно ЗПК възникват за него, за да защити интересите си.
Само ако в производството е доказано, че потребителят е знаел или разумно е могъл да знае за недействителността на договора за потребителски кредит към момента, в който кредиторът е получил престираните от потребителя суми по него, то тогава началният момент на погасителната давност за вземането на потребителя за връщане на тези суми по чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ще е денят на получаване на престацията съгласно т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС.
Ако по делото не е установено, че условието за знание на потребителя е осъществено към момента на плащането на сумите в изпълнение на недействителния договор за потребителски кредит, давностният срок за реституционното му вземане за връщане на тези суми не може да започне да тече от момента на тяхното плащане, защото това нарушава принципа на ефективност. В тази хипотеза давностният срок ще започне да тече от момента, в който е доказано, че потребителят е узнал или разумно е могъл да узнае за недействителността на договора за потребителски кредит.
Това разбиране съответства и на засилената защита на потребителя като икономически по-слабата страна, предвидена в Директива 93/13 и разяснена в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) с изключването на действието на неравноправната договорна клауза, която налага плащането на суми, оказали се недължими, което поражда съответния реституционен ефект за връщането им. Установените от националните законодателства ред и условия не следва да бъдат по-неблагоприятни от тези относно сходни съдебни производства по вътрешното право (принцип на равностойност) и не следва да бъдат уредени по начин, който прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правов ред (принцип на ефективност). В този смисъл и Решение от 26.10.2006 г. по дело C-168/05, Mostaza Claro, т. 24; Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19, т. 83; Решение от 22.04.2021 г. по дело C-485/19, т. 52. Според СЕС давностен срок може да бъде съвместим с принципа на ефективност, ако потребителят е имал възможност да узнае за правата си, преди този срок да започне или да изтече.
В конкретния случай доколкото липсва доказано знание на ищеца- длъжник по договора за потребителски кредит за наличие на основания за нищожност на същия или хипотеза, в която същият е могъл да узнае за последните, до датата на подаване на исковата молба в съда, то следва да се приеме, че началната дата на давността не тече от плащането на всяка недължима вноска по кредита в частта за възнаградителна лихва и такси, а именно от дататата на входиране на исковата молба (при липса на по- ранна от нея дата на узнаване на основанията и правната уредба на нищожността на договора) и следователно искът се явява основателен.
- Договорът за кредит недействителен ли е при нарушение на изискването относно шрифта?
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Решение № 180 от 15.07.2026 г. по т. д. № 1439 / 2025 г. на ВКС, 1-во търг. отделение, дава отговор на поставения правен въпрос за значението на размера на шрифта на договора за потребителски кредит и последиците от неспазването на изискването, въведено с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съдебният състав споделя трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, в която е прието, че при нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно шрифта, договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи. Различните съдебни състави на ВКС анализират практиката на СЕС и приемат, че изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за изписване на всички елементи от договора за потребителски кредит с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12 не противоречи на чл. 10, пар. 2 и чл. 22, пар.1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно чл. 23 и съображение 47 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно Директивата, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В съответствие с тези правила със ЗПК (въвеждащ разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО) е регламентирано, че нарушението на разпоредбата относно размера на шрифта води до недействителност на договора за потребителски кредит и за него кредиторът се санкционира с лишаване от лихвите и другите разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). С решение по дело С-42/15 СЕС е разяснено, че за неизпълнението на изискване, имащо съществено значение в контекста на Директива 2008/48, кредитодателят може да бъде санкциониран съгласно националната правна уредба със загубата на правото си на лихви и разноски. С Определение на Съда на Европейските общности /шести състав/ от 14.04.2021 г. по дело С-535/20 е прието, че се допуска национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Доколкото в Директива 2008/48 не се определят подробно форматът и размерът на шрифта, с които информацията относно условията на договора и последиците от сключването му трябва да бъде предоставена на длъжника при сключването на договор за потребителски кредит, държавите членки остават по принцип компетентни да установят правила както относно конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването му (недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК).
Също така с Решение №50084/09.01.2024 г. по т.д. №875/2022 г. на ВКС, І т.о., е прието, че „полагането на грижата на добрия търговец изисква съобразяване на всички обстоятелства, които са относими към въведените от закона изисквания. Математическото закръгляне на измерения размер на шрифт от 11.6 към 12 не съответства на законовото правило, според което размерът на шрифта следва да е не по-малък от 12, а съображенията, че тази разликата в размера е незначителна, не са относими при прилагане на императивното законово правило“.
Тъй като по делото е установено от заключението на вещото лице, че договорът за потребителски кредит, анексите към него, Общи условия и погасителния план са изписани с еднакъв шрифт – „Таймс Ню Роман“, като размерът на шрифта е под 12 pt /договор за потребителски кредит – 11.5 pt; анекс от 12.06.2020 г. – 11.6 pt, анекс от 17.02.2021 г. – 11.5 pt; Общи условия – 11.7 pt; погасителен план – 7.6 pt/, е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поради което целият договор за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи.
