Дело C-327/25, известно като „ВЕЦ Своге“, е значимо преюдициално производство пред Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по запитване на Върховния административен съд на Република България (ВАС), отправено до СЕС на 14.05.2025 г. и публикувано в Официалния вестник на ЕС – OJ C, C/2025/4436 на 18.08.2025 г. Производството е висящо към настоящия момент и поставя важни въпроси за съотношението между европейските правила за намеса на енергийния пазар и националните мерки, приети в отговор на високите цени на електроенергията.
В центъра на спора е чл. 8 от Регламент (ЕС) 2022/1854, приет като част от извънредната реакция на Европейския съюз спрямо енергийната криза. Очакваното решение на СЕС може да има значение не само за конкретното дружество, но и за редица производители на електроенергия и за начина, по който държавите членки могат да облагат или ограничават приходите от производството на електроенергия.
- Енергийната криза и Регламент (ЕС) 2022/1854
Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. беше приет в условията на изключително високи и нестабилни цени на енергията. Основните фактори за кризата включваха: ограниченото снабдяване с природен газ; последиците от войната в Украйна; зависимостта на европейската икономика от вносни енергийни ресурси;силната зависимост между цената на природния газ и цената на електроенергията; значителното увеличение на разходите за домакинствата и предприятията.
Регламентът въведе временна общоевропейска рамка за намаляване на последиците от високите цени. Сред основните му елементи бяха намаляване на потреблението на електроенергия; ограничаване на пазарните приходи на определени производители; временна солидарна вноска върху свръхпечалбите в енергийния сектор; използване на получените средства за подкрепа на крайните потребители; възможност за определени национални мерки при спазване на условията на правото на ЕС.
Регламентът има особено значение, защото е пряко приложим във всички държави членки. Това означава, че неговите правила не се нуждаят от транспониране в националното право, за да породят действие.
- Страни и предмет на спора
Делото произтича от спор между българския производител „ВЕЦ Своге“ ЕООД, ЕИК 206622694, и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС), български държавен орган, свързан с регулирането на енергийния сектор. „ВЕЦ Своге“ ЕООД е обжалвало Акт за установяване на публично държавно вземане № 36 от 22.04.2024 г., издаден от Председателя на Управителния съвет на ФСЕС. Запитването е отправено от ВАС в рамките на национално административно производство по Административно дело № 11462/2024 г. по описа на ВАС с определение по делото на 13.05.2025 г.
Спорът е свързан с прилагането на национална мярка спрямо производител на електроенергия от водноелектрическа централа. Съществено значение има въпросът дали държавата може да запази или прилага национална финансова мярка, когато вече съществува общоевропейска уредба, регулираща пазарните приходи на производителите.
- Основният правен въпрос
В публично оповестената информация по делото е посочено, че ВАС иска да установи дали чл. 8 от Регламент (ЕС) 2022/1854 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска запазването на национална мярка, съществуваща по българското право, а именно вноската по чл. 36е от Закона за енергетиката в размер на 5% от приходите от продадената електрическа енергия и едновременното й съществуване със задължителен таван на пазарните приходи на производителите на електроенергия. Ако е допустимо, дали вноската от 5% от приходите от продадената електрическа енергия да се изчислява и дължи върху сумите над задължителния таван на приходите, които производителите на електрическа енергия са задължени да внесат във ФСЕС, и не представляват приход за тях. Може ли при тълкуването на тези разпоредби да се счита, че вноската от 5% от приходите от продадената електрическа енергия е недискриминационна, при положение че за част от производителите тя води до двойно облагане на едни и същи суми. Може ли подобно третиране да се счита за пропорционално, предвид че не отчита действителните оперативни разходи на производителите на електрическа енергия.
Същината на въпроса може да бъде представена така:
Може ли държава членка да продължи да прилага национален механизъм, който ограничава или преразпределя приходите на производителите на електроенергия, ако този механизъм се различава от предвидената в Регламент 2022/1854 европейска схема?
Това включва няколко подвъпроса: дали националната мярка преследва същата цел като регламента; дали мярката има същия или сходен предмет; дали обхваща същите производители; дали се отнася до същия период; дали се основава на същата методика за изчисляване; дали води до двойно финансово натоварване; дали държавата е изпълнила условията за запазване на националния механизъм.
- Значението на чл. 8 от Регламент 2022/1854
Член 8 се намира в частта от Регламента, която урежда възможността за държавите членки да предприемат или запазят национални мерки, свързани с ограничаването на пазарните приходи. Тук е важно да се направи разграничение между две хипотези:
- Национална мярка, която допълва европейската схема: Държавата може да има възможност да запази определен механизъм, ако той допринася за същата цел — например защита на потребителите и ограничаване на извънредните приходи — и ако не противоречи на общите изисквания на Регламента, и
- Национална мярка, която замества или заобикаля европейската схема: Това е по-проблемната хипотеза, при която националната мярка използва различна база за изчисление или обхваща производители, изключени от Регламента или налага по-тежко или неограничено финансово задължение или се прилага за период, който не е обхванат от европейската уредба или води до резултат, несъвместим с целите на Регламента.
Именно в тази втора хипотеза се намира правният интерес на делото „ВЕЦ Своге“.
- Потенциалният конфликт между националното и европейското право
В делото се сблъскват няколко основни принципа на правото на ЕС.
- Принцип на предимството на правото на ЕС: Когато национална разпоредба противоречи на пряко приложима норма на правото на ЕС, националният съд трябва да осигури предимството на правото на Съюза. Това не означава автоматично, че всяка национална мярка в същата област е недопустима. Необходимо е да се установи дали действително има противоречие;
- Принцип на правната сигурност: Производителите трябва да могат разумно да предвидят какви задължения ще им бъдат наложени, за кой период се прилагат, как се изчислява финансовата тежест и кои приходи попадат в обхвата на мярката. Ако една мярка бъде приложена със задна дата или въз основа на неясни критерии, може да възникне въпрос за съответствието ѝ с принципа на правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания.
- Принцип на пропорционалност: Дори когато държавата преследва легитимна цел, средствата трябва да са подходящи и необходими за постигането ѝ. Съответно трябва да се прецени дали финансовото натоварване върху производителя не надхвърля необходимото за защита на потребителите и стабилизиране на пазара.
- Принцип на лоялното сътрудничество: Държавите членки са длъжни да не предприемат действия, които биха застрашили постигането на целите на правото на ЕС. Национална мярка, която фактически обезсмисля общоевропейския механизъм, би могла да породи проблем по този принцип.
- Защо делото е важно за производителите на електроенергия
Решението може да има пряко отражение върху начина, по който се определят финансовите задължения на производителите на електроенергия, включително производителите от възобновяеми източници. Практическите последици могат да засягат: размера на дължимите вноски или други плащания; възможността за възстановяване на вече платени суми; законосъобразността на административни актове; изчисляването на допустимите приходи; приложимостта на национални механизми за различни периоди; риска от двойно облагане или двойно ограничаване на приходите.
Особено важно е дали СЕС ще приеме, че държавите членки разполагат с широко право на преценка, или ще постави строги граници за националните мерки.
- Възможните подходи на Съда на ЕС
СЕС може да подходи към въпроса по няколко начина. При строго тълкуване национална мярка би била допустима само ако напълно отговаря на изрично определените условия в Регламент 2022/1854. Това би осигурило висока степен на хармонизация, но би ограничило свободата на държавите членки да реагират с национални инструменти. При по-гъвкаво тълкуване СЕС може да приеме, че държавите членки могат да запазят различни национални мерки, ако: преследват съвместима цел; не подкопават регламента; не водят до дискриминация; спазват принципите на пропорционалност и правна сигурност. Този подход би оставил по-голяма свобода на националните власти, но би могъл да доведе до различия между държавите членки.
Възможно е и СЕС да направи разграничение между мерки, прилагани преди влизането в сила на регламента, по време на действието му и след изтичането на временния му период. Също така може да се преценява дали националният механизъм представлява данък, вноска, таван на приходите или друга форма на публична финансова намеса.
- Значение за българската съдебна практика
Важно е да се подчертае, че самото отправяне на преюдициално запитване не означава, че националната мярка е обявена за незаконна. То означава, че българският съд е счел за необходимо да получи авторитетно тълкуване на правото на ЕС. До постановяване на решението националното производство продължава съобразно процесуалните правила; СЕС не се произнася по всички факти и доказателства по спора; не може предварително да се приеме, че дружеството ще спечели делото, като окончателното приложение на тълкуването остава задача на ВАС.
Отговорът на СЕС ще бъде задължителен за ВАС при решаването на конкретния спор. Освен това той може да бъде използван като ориентир в други производства, свързани с: възстановяване на приходи от производители; спорове за законността на енергийни вноски; актове на Комисията за енергийно и водно регулиране; публични вземания в енергийния сектор; прилагане на европейски регламенти в условията на извънредна икономическа ситуация.
Решението може също да даде насоки за бъдещи кризи. Ако държавите членки получат широко призната възможност да запазват национални механизми, това би улеснило бързата реакция на национално равнище. Ако обаче СЕС приеме по-ограничителен подход, бъдещите мерки вероятно ще трябва да бъдат по-тясно съобразени с общоевропейската рамка.
В заключение дело C-327/25 „ВЕЦ Своге“ поставя важен въпрос за границите на националната намеса в енергийния сектор. То засяга баланса между три насрещни интереса: необходимостта държавите да защитават потребителите при извънредно високи цени;изискването за единно и ефективно прилагане на правото на ЕС; правото на енергийните предприятия на предвидима, пропорционална и законосъобразна финансова рамка. Решението на СЕС ще бъде значимо за тълкуването на Регламент (ЕС) 2022/1854 и за бъдещото разграничаване между допустими национални мерки и несъвместими с правото на ЕС механизми. То може да повлияе както върху конкретния спор между „ВЕЦ Своге“ и българските органи, така и върху по-широк кръг спорове относно приходите на производителите на електроенергия.
