Предсъдебните мерки обикновено се отнасят до процедурите, които страните могат да предприемат преди започване на официално съдебно производство пред съдилищата, за да се подготвят за действителния съдебен процес или да разрешат спора извън съда. Предсъдебните действия се различават съществено по англосаксонското и континенталното право. Българската гражданскоправна система не признава предсъдебните действия като официален процес, но Гражданският процесуален кодекс предвижда определени действия, които могат да бъдат предприети от страните в бъдещ съдебен спор преди неговото започване, за да се предотврати разпиляването на активи или влошаването на определени обстоятелства, например такива, които биха могли да повлияят отрицателно на изхода на делото, или за да се предотврати събирането на доказателства от значение за спора.
1. Обезпечение на бъдещ иск
Обезпечителните мерки или още привременни мерки играят жизненоважна роля в българската гражданскоправна система, осигурявайки ефективното правораздаване и защитата на правата и интересите на страните до окончателното разрешаване на правни спорове. Обезпечение на иска е разрешено за всички видове искове. Молба за обезпечителна защита може да бъде подадена от ищеца по време на висящото съдебно производство докато решението влезе в сила, както и преди подаване на искова молба – т.нар. „обезпечение на бъдещ иск“.
Молбата за обезпечение на бъдещ иск се подава в съда по постоянния адрес на ищеца за физически лица/регистрираното седалище за юридически лица или по местонахождението на имуществото, което ще служи за обезпечение. В случай че ищецът е чуждестранно физическо или юридическо лице, молбата се подава в Софийски градски съд. Производството е едностранно с участието само на ищеца, тъй като основните цели на производството са бързина и изненада за ответника.
Съдът трябва да се произнесе по молбата за обезпечителни мерки в същия ден, в който е подадена. Много е вероятно обаче на практика съд, особено много натоварен, да забави произнасянето на определението за допускане на обезпечение повече от законоустановения срок. Наложената привременна мярка трябва да е подходяща с оглед бъдещия спор, като например възбрана на недвижими или запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително запори върху банкови сметки, дялове в търговско дружество, както и всякакви други мерки, които съдът определи за подходящи, например спиране на регистрацията на моторно превозно средство, спиране на принудително изпълнение.
Съдът може да изиска от ищеца да предостави гаранция, обикновено парична в размер на 10% до 15% от иска, за да обезпечи евентуални вреди на ответника в случай на отхвърляне на претенцията. Съдът има право да изиска такава гаранция, дори ако искането за обезпечение е подкрепено с достатъчно писмени доказателства. Съдът определя срок за подаване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Временната мярка се налага незабавно от съдебния изпълнител по искане на ищеца въз основа на постановеното определение или съответната Служба по вписванията по местонахождението на недвижимия имот в случай на възбрана върху недвижимо имущество. Едва на този етап бъдещият ответник (лицето, срещу което са наложени временните мерки) ще бъде официално уведомен и ще има правото да обжалва определението на съда.
2. Вписване на искова молба относно право на собственост върху недвижим имот
Съгласно българското законодателство някои искови молби, свързани с права върху недвижими имоти, се вписват в Имотния регистър преди започване на съдебното производство. Това вписване прилича на вещна заповед (която се издава в други юрисдикции за запазване на предмета на иска, когато заявителят има вещно право). Въпреки че е подобно на възбраната върху недвижими имоти като обезпечение на бъдещ иск по отношение на някои от правните си последици, вписването на исковата молба се различава съществено, тъй като не е обвързано от волята на ищеца, а е задължително като предпоставка за надлженото процедирането на иска от съда.
Всички искове, с които се иска отмяна, унищожаване, отмяна или признаване на нищожността на актове, подлежащи на вписване, като например нотариални актове за прехвърляне на собственост (продажба, дарение, замяна и др.), актове за учредяване, прехвърляне, изменение или прекратяване на друго право върху недвижим имот (напр. право на суперфиция/ право на строеж) и актове за признаване на такива права, както и искове за съдебна делба и за обявяване за окончателен на предварителен договор за прехвърляне на права върху недвижим имот, се вписват задължително по искане на ищеца. Основната цел е да се даде гласност пред всички трети лица на съдебния спор, а когато е изрично предвидено в закона – да се създаде ефект на противопоставимост спрямо трети лица с конкуриращи се права относно спорния имот.
Вписването на исковата молба позволява на ищеца да противопостави правата си на третото лице, приобретател на имота по време на висящото съдебно производство, с оглед на разширяването върху третото лице на силата на пресъдено нещо (res judicata) на съдебното решение, постановено по вписания иск. В случай на прехвърляне на спорния имот след вписването на исковата молба, процесът може да продължи между първоначалните страни и това няма да опорочи съдебното решение. Приобретателят обаче може да се включи в производството, но не може да претендира за придобиване на имота по давност, опитвайки се да неутрализира ефекта от вписването на исковата молба.
Влезлите в сила окончателни съдебни решения, постановени по вписани искови молби, също се вписват не по-късно от 6 месеца след влизането им в сила. В противен случай вписването на исковата молба губи действието си.
3. Обезпечаване на доказателствени средства
Във всеки процес на разрешаване на спорове доказателствата са ключов фактор. Някои от най-важните доказателства се събират по време на съдебната фаза по искане на страните, след като са разрешени от председателя на състава. Понякога обаче е спешно да се съберат доказателства преди започване на съдебното производство, тъй като тези доказателства могат да бъдат загубени или унищожени или събирането им би станало по-трудно или невъзможно в бъдеще.
Гражданският процесуален кодекс предвижда специална процедура за предварително събиране на доказателства, наричана „обезпечение на доказателства“. По принцип всички доказателствени средства могат да бъдат обезпечени, тъй като може да възникне необходимост от обезпечение във връзка с всички тях. Обезпечението на доказателствата има за цел да предотврати възможността поради недобросъвестно поведение на противната страна или поради действието на обективни фактори, доказателствено средство да бъде загубено или унищожено или събирането му да бъде възпрепятствано.
Молбата за обезпечение на доказателства се подава от заинтересуваната страна до районния съд по постоянния адрес на свидетеля/вещото лице, което ще бъде разпитано, или по местонахождението на имота, който ще бъде огледан. Местната компетентност на съда (възможно най-близо до доказателствата, които ще бъдат събрани) е пряко свързана с целта на обезпечаването на доказателствата – скоростта на производството поради опасността от загуба на доказателствата или затрудняване/невъзможност за тяхното събиране. Като предварителна фаза на предстоящия исков процес, предварителното събиране представлява състезателно производство с активното участие на бъдещата насрещна страна.
Законът изрично изброява само устни доказателства и тези, свързани с оглед на недвижими имоти, но могат да бъдат обезпечени всички допустими съгласно Гражданския процесуален кодекс доказателствени средства, тъй като необходимостта от предварително събиране може да възникне във връзка с всички тях. На практика се обезпечават предимно технически експертни заключения и свидетелски показания. Документи, притежавани от другата страна, по-скоро ще бъдат събирани във фазата на съдебното производство: по искане на която и да е от страните, съдията ще задължи другата страна или трето лице да представи на съда точно конкретизирани документи от значение за спора. В случай на неспазване, съдията ще счете фактите за доказани с непредставения документ в ущърб на съответната страна.
Следва да се отбележи, че обезпечението на доказателствата е предназначено по отношение на събирането на конкретно доказателство и не може да бъде използвано от страните за изясняване като цяло на обстоятелства, които евентуално биха могли да бъдат предмет на твърдения от бъдещия участник в процеса.
Когато се счита за необходимо, Адвокатско дружество Миков предприема проактивни мерки, като инициира привременни мерки или производство за събиране на доказателства преди започване на съдебно производство в България. Този стратегически подход има за цел да защити нашите клиенти от потенциални разпореждания с активи, инициирани от насрещната страна, и от потенциална загуба или унищожаване на доказателства, свързани със спора.
