Криптоактивите набират значителна скорост през последното десетилетие по целия свят и в България. От една страна, развитието на блокчейн технологията и широкото разпространение на дигитализацията в почти всяка сфера на човешкия живот доведоха до революционни платежни средства, наред с традиционните добри стари пари. От друга страна, криптовалутата бързо се превърна в символ на свобода, тъй като не се издава от никоя централна банка или кредитна институция, а е лесно достъпна чрез интернет буквално от всеки човек.
Всички страни – членки на Европейския съюз очакваха с нетърпение да започне приложението на Регламент (ЕС) 2023/1114 относно пазарите на криптоактиви (MiCA), което се случи на 30 декември 2024 г. MiCA е първият законов акт в света, която предоставя всеобхватна рамка за крипто сектора и улеснява правната сигурност за бизнеса и индивидуалните потребители на алтернативата на фиатните пари. В България Законът за пазарите на криптоактиви (ЗПКА), в сила от 8 юли 2025 г., имплементира MiCA в националното законодателство. ЗПКА регламентира пускането до търговия на платформа за търговия с криптоактиви, лицензирането и държавния надзор върху издателите на криптоактиви и доставчиците на услуги за криптоактиви. Нормативната уредба не се прилага за издателите на токени за електронни пари и надзора върху тях. ЗПКА определя още редът и условията за издаване, отказ и отнемане на лиценз за публично предлагане на токени, обезпечени с активи, и за допускането им до търговия, извършване на дейност от издатели на токени, обезпечени с активи, както и издаване, отказ и отнемане на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви.
Както и преди да бъдат регулирани услугите за криптоактиви, така и сега, криптовалутата може да се използва по взаимно съгласие на страните в различни сделки, включително за придобиване на недвижими имоти и други активи, и дори като възнаграждение за извършена работа и предоставени услуги. Макар и виртуална и неосезаема, тъй като криптовалутата е актив със стойност, измерена в пари, тя е част от имуществото на своя собственик и подлежи на принудително изпълнение при липса на доброволно плащане от длъжника, заедно с притежаваните недвижими имоти, движими вещи и вземания от трети лица, включително по банкова сметка с положителен баланс.
Българското законодателство не предвижда специфични правила относно принудителното изпълнение върху криптоактиви, но общите правила на Гражданския процесуален кодекс следва да се прилагат съответно.
Основният проблем при евентуалните изпълнителни производства е как да се намерят и да се осъществи достъп до криптоактивите на длъжника, тъй като тяхното естество изключва съществуването на регистър на собствеността. Прехвърлянията на биткойни, най-популярната криптовалута, са непроследими и самоличността на притежателите на портфейли винаги е поверителна. Кредиторът обаче може да знае със сигурност, че длъжникът е закупил биткойни и да поиска от съдебния изпълнител да ги изземе.
Изземването на биткойни може да се осъществи чрез забрана на достъпа до цифровия портфейл, в който се съхраняват: запорът се налага от съдебния изпълнител чрез официални уведомления, в които се посочват запорираните активи, до длъжника и третата страна, съхраняваща биткойните (лицензираното дружество, предлагащо услугите по предоставяне на попечителство и администриране на криптоактиви от името на клиенти). След като бъде уведомен за запора, длъжникът няма право да се разпорежда с биткойните и да ги изменя, променя или унищожава, тъй като в противен случай може да бъде дори преследван по наказателен ред. От друга страна, дружеството, предоставящо услугите по попечителство и администриране на криптоактиви, трябва да забрани достъпа на длъжника до портфейла и да предотвратява търговията с него, тъй като частният ключ на портфейла, в който се съхраняват биткойните, е известен само на борсата.
Подобно на случая, когато кредиторът не знае банките, в които длъжникът има сметки и положителен баланс и следователно иска от съда налагането на обезпечителни мерки (запори върху банкови сметки) във всички банки, опериращи на територията на България, в случай на изземване на биткойни, кредиторът ще поиска от съдебния изпълнител на наложи запори чрез уведомяване на всички борсови компании с надеждата да открие компанията, с която длъжникът е работил. Информация за такива компании до влизането на ЗПКА можеше да бъде намерена в публичния регистър към Националната агенция за приходите съгласно чл. 9а от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Сега информацията трябва да бъде налична на интернет страницата на Комисията за финансов надзор.
След като уведомлението бъде получено, борсовата компания блокира операцията на запорирания потребител и задържа биткойните в полза на изпълняващия кредитор. Борсовата компания е задължена по закон да сътрудничи на съдебния изпълнител и да изпълнява неговите разпореждания, предоставяйки поисканата информация и налагайки ограничения. В противен случай може да бъде глобена и дори да бъде повдигнато наказателно преследване.
Ако криптовалутата се съхранява от длъжника, който е единственото лице, знаещо частния ключ и следователно е собственик на портфейла, тогава кредиторът ще поиска от съдебния изпълнител да изземе активите, намиращи се в дома на длъжника и на други места, принадлежащи на него, с надеждата да намери частния ключ на портфейла, ако той не бъде разкрит доброволно от длъжника.
В тази ситуация длъжникът може да не сътрудничи, за да избегне конфискацията на биткойните си. Съдебният изпълнител обаче е трябвало да предупреди длъжника за наказателните последици от подобно евентуално поведение, така че е по-добре длъжникът да предостави частния ключ на портфейла без забавяне.
След като съдебният изпълнител получи частния ключ на криптовалутата, ще бъде организиран публичен търг в съответствие с правилата за недвижими имоти, тъй като това е търгът с най- строги правила, гарантиращ постигане на по-високи цени. Най-високият наддавач ще получи частния ключ, а кредиторът ще бъде удовлетворен от събраната сума пари.
Въпреки че е приложимо съответно към принудителното изпълнение върху криптоактиви, е препоръчително действащото българско законодателство да бъде изменено, за да се уредят подходящо спецификите, особено въпросите, свързани с откриването и изземването на частния ключ и портфейла, като се има предвид международният опит по въпроса.
