Финансиране на съдебни производства: Начин за справяне с високите съдебни такси в България

Mikov&Attorneys

Правната среда в България, особено по отношение на съдебните спорове, се формира от различни фактори, включително разходите, свързани с инициирането и провеждането на процесуални действия. Сред тях значителна роля играят държавните такси. Те могат съществено да повлияят на достъпа до правосъдие както за физически лица, така и за малки и средни предприятия. Много от тях може да се въздържат от защита на законните си интереси поради липса на средства за предварителните разходи, особено в система, където шансовете за успех са несигурни. Това може да доведе до среда, в която само най-богатите лица и корпорации със значителни ресурси могат да си позволят да водят дела.

Проблемът с високите съдебни такси в България

Законът за държавните такси и съответните тарифи определят видовете и размерите на различните държавни такси, дължими към съдилищата при подаване на искове и други документи и започване на съдебни производства. Тези такси имат различни цели, включително финансиране на правосъдната система и предотвратяване на шиканирани процеси.  Размерът на държавните такси обикновено се определя въз основа на цената на иска. Това означава, че за исковете с по-висока стойност се плащат предварително по-високи такси, което може да създаде финансова бариера за много потенциални страни по делата. В момента държавната такса за образуване на повечето дела е в размер на 4% от цената на иска, при минимум от 50 лева такса, но без максимум. Приблизително толкова и е размера на адвокатското възнаграждение за една инстанция. Така може да се окаже, че разходите за съдебни спорове надхвърлят потенциалните ползи от воденето на дело в съда.

Както вече бе споменато, високите държавни такси ограничават достъпа до правосъдие за физическите лица и малките предприятия. От друга страна, страните могат да бъдат насърчени да уреждат споровете си извън съда, дори ако смятат, че имат силни аргументи. Макар че споразуменията могат да бъдат практично решение, те понякога водят до това страните да приемат по-малко от това, което им се дължи по право, само за да избегнат скъпоструващия съдебен процес. И накрая, когато потенциалните страни по делото решат да не предявяват искове поради високи разходи, правната система може да се сблъска с по-малък обем на делата, но също така може да се сблъска с предизвикателства при по-сложни дела в бъдеще. Тъй като страните по делото стават по-селективни по отношение на това кои дела да водят, съдът може да види промяна във видовете представени спорове.

През последните години нараства признанието за необходимостта от справяне с проблема с високите държавни такси в България. Застъпниците на правната реформа твърдят, че е необходима преоценка на тези такси, за да се гарантира по-справедлива и по-достъпна съдебна система, която да позволи на всички граждани и организации да търсят правосъдие без огромната пречка от непосилни разходи. Възможните обсъждани законодателни реформи включват освобождаване от такси и намаления за страни с ниски доходи, както и структура на таксите с различни проценти според цената на иска по групи и максимален праг (типична например за арбитражните съдилища) вместо фиксираните 4% за всички искове. Докато се чакат законодателни промени обаче, трябва да се търсят и прилагат решения, като например финансиране на съдебни производства.

Какво представлява финансирането на съдебни производства

Финансирането на съдебни производства от трета страна е иновативна практика, която придобива значителна популярност през последните години в световен мащаб. Тя позволява на ищците да получат достъп до необходимия капитал за предявяване на съдебни искове, като по този начин изравнява условията на играта в често неравностойната арена на съдебните спорове. В основата си финансирането на съдебни спорове включва финансираща трета страна, предоставяща средства на нуждаещ се ищец. Това финансиране обикновено се използва за съдебни разноски, като държавни такси, адвокатски хонорари, други съдебни и свързани разходи (депозити за вещи лица, гаранции при обезпечения). 

Финансиране на съдебни производства

Ищец, търсещ финансиране, подава искане до дружество за финансиране на съдебни спорове, включващо подробна информация за случая, участващите страни и вероятността за успех. Финансиращата компания извършва задълбочена проверка. Това включва проверка на платежоспособността и активите на длъжника, както и анализ и оценка на основателността на случая, потенциалните щети и оценка на възможностите на правния екип. Ако финансиращият съдебния спор одобри заявлението, се изготвя споразумение относно условията на финансиране, включително процента от присъдената сума, който финансиращият ще получи, покритите разходи и всички други подходящи условия. Ако случаят бъде решен успешно, финансиращият възвръща инвестицията си плюс договорения процент от присъденото и действително получено от ищеца. Ако ищецът загуби делото, финансиращият губи инвестицията си и от ищеца не се изисква да плаща нищо. Така по същество страните са се споразумели за споделяне на риска.

Предимства на финансирането на съдебни производства

  • Достъп до правосъдие: Финансирането осигурява достъп до правосъдие за физически лица и малки предприятия, които може да нямат финансови ресурси за предявяване на иск. То им дава възможност да се борят срещу по-големи корпорации или институции, които иначе биха могли да ги сплашат чрез по-големи финансови ресурси;
  • Управление на риска: За ищците финансирането предлага начин за управление на финансовите рискове, свързани със съдебните спорове. Те могат да предявяват искове, без да се страхуват от натрупване на тежки съдебни дългове; 
  • Управление на паричния поток: Адвокатските кантори също могат да се възползват от финансирането на съдебни спорове. То им позволява да поемат дела, които изискват значителни ресурси, без да натоварват паричния си поток. Това е особено предимство за фирми, които могат да инвестират значително време и усилия в даден случай, преди да бъде постигнато решение; 
  • Насърчаване на основателни искове: Финансирането може да насърчи лица с основателни искове да предприемат съдебни действия, знаейки, че имат финансовата подкрепа, която да ги подкрепи през целия процес на съдебно производство.

Предизвикателства и съображения

Въпреки че финансирането на съдебни производства предлага много предимства, то не е без своите предизвикателства. Цената на финансирането може да бъде значителна, като финансиращите организации често търсят висока възвръщаемост от успешни дела, водеща от своя страна до влошен финансов резултат за ищците. В някои случаи финансиращите организации може да се стремят да имат думата при вземането на стратегически решения, свързани със съдебния спор, което да създаде напрежение между ищеца и финансиращата организация. Не на последно място, нарастващата практика на финансиране на съдебни производства повдигна етични въпроси, особено относно влиянието на финансиращите организации върху съдебния процес и потенциалните конфликти на интереси.

Бъдещето на финансирането на съдебни производства

Тъй като все повече хора и фирми осъзнават възможностите си, търсенето на финансиране за съдебни производства  вероятно ще продължи да расте и в България. Това финансиране представлява значителна промяна в пейзажа на правното финансиране. Чрез предоставяне на възможност на ищците и адвокатските кантори да предприемат правни действия, които преди това може да са били недостъпни, то насърчава по-справедлива правна система. С развитието на тази практика нейното въздействие несъмнено ще се усети в различни сектори, променяйки начина, по който се финансират и разрешават правни спорове.

Адвокатско дружество Миков може да съдейства на клиенти с основателни претенции при намирането на най-подходящия партньор за финансиране, който да им позволи достъп и получаване на правосъдие.

More to explore

Регламентът за оперативна устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор: Прилагат ли DORA инвестиционните посредници?

Регламент (ЕС) 2022/2554 относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор, приет на 14 декември 2022 г. от Европейския парламент и