От първи януари 2026 г. – датата на въвеждане на еврото в Република България – официалната парична единица в страната е евро, а България стана 21 държава – членка на Еврозоната. Процесът на въвеждане на еврото у нас се регламентира със Закона за въвеждане на еврото в Република България, обнародван в Държавен вестник, бр. 70 от 20.08.2024 г. Вече всички парични задължения са в евро, съответно и законната лихва, начислявана при просрочието им трябва да бъде в евро.
Законът за задълженията и договорите, уреждащ законната лихва при просрочие, е приет в края на 1950 г. и е в сила от началото на 1951 г. Той е не само един от най-старите действащи законодателни актове в България, но и един от най-важните, тъй като е фундаментален граждански закон, подобен на френския Code civil и германския Buergerliche Gesetzbuch.
По отношение на законната лихва, законът предвижда, че в случай на неизпълнение на парично задължение, всеки длъжник, независимо от статута си – физическо или юридическо лице или качеството си – търговец или нетърговец, дължи на кредитора обезщетение от деня на забавата. Законната лихва не е предмет на договаряне между страните и се дължи по закон. Тя се нарича още лихва за забава или лихва за неизпълнение. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.
Размер на законната лихва до 31.12.2025 г.
До края на декември 2025 г. размерът на тази универсално регулирана законова лихва (за всички длъжници по парични задължения и за всички случаи на забава) беше равен на основния лихвен процент на Българската народна банка (БНБ) за съответния период плюс 10 (десет) процентни пункта. Този размер беше определен с постановление на Министерския съвет през 1994 г. и въпреки че оттогава са приети последващи постановления на Министерския съвет (последното през 2014 г.), той оставаше непроменен.
Законната лихва и Еврозоната
С Постановление на Министерския съвет № 347 от 29 декември 2025 г., обнародвано в Държавен вестник бр. 115 от 30.12.2025 г., размерът на лихвения процент от 01.01.2026 г., чрез който ще се изчислява дължимата лихва, се определя като към лихвения процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка (ЕЦБ), който е в сила на 1 януари, съответно 1 юли, на текущата година се добавят 8 процента.
По така описаните правила лихвеният процент за законната лихва в периода от 01.01.2026 г. до 30.06.2026 г. е 2,15 + 8 = 10,15%. Лихвените проценти на ЕЦБ са публикувани на официалната страница на институцията.
Законопроект за изменение на Закона за задълженията и договорите
Междувременно, през януари 2025 г. група членове на Народното събрание внесоха законопроект за изменение на Закона за задълженията и договорите в частта му относно размера на законната лихва, начислявана при неизпълнение на парични задължения. Според предложението законната лихва за забавено плащане не трябва да надвишава основния лихвен процент на Българската народна банка (БНБ) плюс 8 (осем) процентни пункта, когато се дължи от търговци. Когато се дължи от всички останали лица и организации, тази законна лихва не трябва да надвишава основния лихвен процент на БНБ плюс 4 (четири) процентни пункта.
Вносителите на проектозакона считат, че настоящият размер на законната лихва е прекомерно висок с оглед на изминалото време и икономическите промени в страната. От първото определяне на законната лихва до днес са изминали повече от 30 години, през които са настъпили значителни промени в социално-икономическите отношения в България. Следователно, действащото законодателство в тази част не отразява тези промени.
Запазването на настоящия прекомерно висок размер на законната лихва върху просрочени парични задължения в условията на ниски банкови лихвени проценти е неоправдано и го прави прекомерно висок. Това променя самата правна природа на законната лихва, превръщайки функцията ѝ от компенсаторна в силно наказателна.
Последното е особено валидно, като се има предвид фактът, че няма диференциран размер на законната лихва според вида на длъжника. Това поставя търговците и други лица на еднакво ниво, без да се отчита различното им правоспособност. Подобно правно „равенство“ заплашва най-уязвимите групи, като гражданите с ниски доходи и социален статус, които често игнорират производствата, заведени срещу тях за неплатени сметки за ток, вода или отопление, както и малките и средни предприятия (МСП), сред които немалък брой са семейните предприятия. Поради високия размер на законната лихва, тези групи могат да се сблъскат с невъзможността да изплатят задълженията си по лихви, които могат многократно да надвишават главницата им.
Освен това, в сравнение с настоящите нива на законоустановената лихва в отделните държави-членки на ЕС и в сравнение с размера, приет в правото на ЕС на основния лихвен процент плюс 8 (осем) процентни пункта за търговци, настоящият размер на българската законоустановена лихва е наистина неоправдано и прекомерно висок, прилаган еднакво за търговци и други лица.
Предложените изменения в Закона за задълженията и договорите биха могли да се разглеждат и като мярка за справяне с последиците от комбинацията от кризи, на които сме свидетели в момента, свързани с пандемията от COVID-19, войната в Украйна, рязкото покачване на цените на горивата и стоките от първа необходимост и др.
„Мисли първо за малките!“ и Законът за малкия бизнес за Европа
Освен това предложеното изменение би допринесло и за привеждане на българското национално законодателство в съответствие с основните политики и тенденции в правото на ЕС, т.е. Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавянето на плащането по търговски сделки, според която предприятията следва да могат да търгуват със своите продукти на вътрешния пазар при условия, които гарантират, че трансграничните сделки не представляват по-голям риск от продажбите в рамките на държава членка.
В Комюнике от 25 юни 2008 г., озаглавено „Мисли първо за малките!“ – „Закон за малкия бизнес“ за Европа (ЗМБ), Европейската комисия подчерта, че достъпът до финансиране за МСП трябва да бъде улеснен и че трябва да се разработи правна и икономическа среда, която е благоприятна за навременни плащания по търговски сделки. Публичните органи носят особена отговорност в това отношение. ЗМБ съдържа десет ръководни принципа, предназначени за приемане на най-високо политическо ниво в целия ЕС. Важно е да се отбележи, че той не е законодателен акт в традиционния смисъл. Основната цел на това комюнике е да се създаде всеобхватна политическа рамка, която да повиши конкурентоспособността и да насърчи предприемачеството в сектора на МСП. ЗМБ предлага Комисията и държавите членки на ЕС да приемат, наред с други, законодателни предложения, съобразени с принципа „Мисли първо за малките!“, включително регламент относно държавните помощи; изменения на съществуващите правила относно забавените плащания, както и предложение за директива, насочена към намаляване на ставките на ДДС за местно предоставяни услуги. Друго комюнике от 26 ноември 2008 г., озаглавено „Европейски план за икономическо възстановяване“, има за цел да намали административната тежест и да насърчи предприемачеството, включително като гарантира, че по принцип задълженията за доставки и услуги, включително тези на МСП, се плащат навреме, което би трябвало да облекчи ограниченията на ликвидността.
Заключение
Бърз преглед на практиките и подходите, прилагани в държавите-членки на ЕС при определяне на законната лихва за забава показва, че нейната уредба в България е една от най-интензивните. Тя е регламентирана като общо, универсално, акцесорно задължение, дължимо по закон, т.е. без необходимост от каквото и да е договаряне за него, за всяко забавено парично задължение, от всеки длъжник, независимо дали е физическо или юридическо лице, търговец или нетърговец. Целта на законопроекта за изменение на Закона за задълженията и договорите е да се облекчи положението на уязвимите български граждани с ниски доходи и микропредприятията, които са семейни предприятия, чрез диференциране на законната лихва според вида на длъжника.
Приемането на предложените изменения ще приведе Закона за задълженията и договорите, в частта му относно размера на законната лихва в съответствие с настоящата социално-икономическа среда в България, в Европейския съюз и в световен мащаб. Дали и кога обаче законодателят ще реши да определи различни размери на законната лихва при просрочие според вида на длъжника не би могло да се предвиди към настоящия момент.
