Европейският съюз предприе значителни стъпки за рационализиране и укрепване на механизмите си за улесняване на събирането на дългове между държавите от ЕС по граждански и търговски дела. Едно от ключовите развития в тази област е въвеждането на Европейската заповед за запор на банкови сметки (ЕЗЗС), създадена с Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. Регламентът позволява на кредиторите да получат съдебна заповед в една държава членка на ЕС за замразяване на средства в банкова сметка на длъжник, намираща се в друга държава членка на ЕС, с изключение на Дания. ЕЗЗС има за цел да улесни трансграничното събиране на дългове, като осигури усъвършенствана процедура за кредиторите за защита на техните вземания. Регламентът се прилага от 18 януари 2017 г. с изключение на член 50, който се прилага от 18 юли 2016 г. относно информацията, която трябва да бъде предоставена от държавите от ЕС, а именно относно съдилищата, определени да издават ЕЗЗС, и органите за изпълнението на заповедите.
Приложение на ЕЗЗС
Регламентът за ЕЗЗС е алтернатива на Регламент (ЕС) № 1215/2012 (Брюксел Ia), Регламент (ЕС) № 4/2009 и националните процедури, но не ги замества. Процедурата за ЕЗЗС е достъпна за кредитори (граждани и предприятия) със седалище в държава членка на ЕС, в случаите, когато към датата на подаване на заявлението за ЕЗЗС банковата сметка на длъжника е в държава членка на ЕС, различна от тази на кредитора.
Прилага се за парични искове по граждански и търговски дела, с изключение на следните дела: данъчни, митнически или административни дела и социално осигуряване; имуществени права, произтичащи от брак или еквивалентна връзка, както и завещания и наследяване; искове срещу длъжник в производство по несъстоятелност или неплатежоспособност, съдебни споразумения, конкордати или други подобни производства. Някои категории специално защитени банкови сметки също са изключени.
Чл. 618а – чл. 618д от Гражданския процесуален кодекс уреждат в съответствие с Регламента процедурите в България, свързани с ЕЗЗС: издаване, изпълнение, обжалване, отмяна, изменение на ЕЗЗС.
Процедура за получаване на Европейска заповед за запор
Процедурата може да бъде открита преди започване на производство по същество срещу длъжника, по време на производството или след получаване на съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, с който длъжникът се задължава да плати. За подаване на заявление за ЕЗЗС се използва специален формуляр, заедно с всички придружаващи документи.
Съдът, компетентен да издаде ЕЗЗС, обикновено е този, който е компетентен да се произнесе по съществото на спора. Когато длъжникът е потребител, съдът, компетентен да издаде ЕЗЗС за обезпечаване на иск, свързан с договора на потребителя, е съдът на държавата членка на ЕС, където е местоживеенето на длъжника.
Във всички случаи кредиторът трябва да предостави доказателства, за да убеди съда, че съществува реален риск, който оправдава необходимостта от запориране на сметката на длъжника. Ако кредиторът поиска издаване на европейската заповед преди да е получил решение по съществото на спора, следва да бъдат предоставени и достатъчно доказателства за вероятността искът му да бъде удовлетворен по същество. Определят се кратки срокове, в които трябва да бъдат изпълнени различните стъпки в процедурата; те варират в зависимост от това дали кредиторът вече е получил решение или не. Кредиторът има право да обжалва отказа за издаване на ЕЗЗС.
Признаване, изпълнителна сила и изпълнение на заповедта за запор
ЕЗЗС, издадена в държава членка на ЕС в съответствие с Регламента, следва да бъде призната и изпълнима в друга държава членка на ЕС без специална процедура или декларация за изпълнителна сила. Компетентните органи по изпълнението в България са съдебните изпълнители (държавни и частни). Банката е задължена да декларира чрез специален формуляр дали ЕЗЗС е довела до запор на средствата на длъжника. Кредиторът има задължението да поиска освобождаването на всички запорирани средства, надвишаващи сумата, посочена в ЕЗЗС. Някои суми могат да бъдат освободени от запор съгласно законодателството на страната по изпълнение, например суми, необходими за осигуряване на препитанието на длъжника и неговото семейство.
Защита на правата на длъжника
За да се гарантира ефектът на изненадата и полезността на ЕЗЗС, длъжникът не бива уведомяван преди нейното прилагане. За да се компенсира липсата на предварително изслушване, съществуват следните гаранции за длъжника срещу злоупотреба с ЕЗЗС:
- средства за защита — включително право на обжалване —да може да оспори ЕЗЗС веднага щом бъде информиран за блокирането на сметките;
- правила относно предоставянето на обезпечение от кредитора — за да се гарантира, че длъжникът може да бъде обезщетен за всякакви вреди, причинени от ЕЗЗС;
- правила относно отговорността на кредитора за всякакви вреди, причинени на длъжника от ЕЗСЗ поради грешка от страна на кредитора.
ЕЗЗС като инструмент за преодоляване на банковата тайна
Кредитор, който няма информация за банковата сметка на длъжника, може при определени условия да поиска от съда да получи такава от определени органи в държавата членка на ЕС по изпълнение. Това е може би най-важното нововъведение в Регламента за европейската заповед за запор на банкови сметки. Всъщност често ищецът може да подозира, че длъжникът има банкова сметка в определена държава, но не би могъл да получи такива данни по друг начин поради банкова тайна.
ЕЗЗС представлява нововъведение именно в тези случаи, като позволява на кредитора да поиска налагането на запор като обезпечение на иска срещу длъжника и същевременно подаде и отделно изрично искане за разпореждане, което да идентифицира банковите сметки с титуляр длъжника в съответната държава членка на ЕС. Съдът, до който е подадено заявлението за ЕЗЗС, препраща изричното искане за разпореждане до „информационния орган“ на държавата, в която кредиторът смята, че се намират банковите сметки на длъжника. Информационният орган трябва да разполага съгласно националното си законодателство с поне един от възможните четири метода за идентифициране на банковите сметки на името на длъжника.
В България Министерството на правосъдието е определено за „информационен орган“ чрез изменения в Закона за кредитните институции през декември 2016 г. и в Гражданския процесуален кодекс. Когато Регламентът за ЕЗЗС в тази му конкретна част следва да се приложи, на министъра на правосъдието се предоставя достъп до базата данни, поддържана от Българската народна банка, съдържаща IBAN номерата и бенефициентите на всички сметки във всички банки и доставчици на платежни услуги на територията на България.
Дело относно българска EЗЗС в Съда на Европейския съюз
Съдът на ЕС се произнесе по дело, свързано с прилагането на Регламента за европейска заповед за запор на банкови сметки от български съд (ECJ 07.11.2019 K.H.K. v B.A.C. and E.E.K., C-555/18), като се възползва от случая, за да изясни някои въпроси, свързани с тълкуването на Регламента.
По делото кредиторът K.H.K. получава от Софийския районен съд издадената европейска заповед за плащане срещу длъжниците B.A.C. и E.E.K. Длъжниците не са намерени на адресите, където им връчена заповедта за плащане. Следователно, те не са възразили в срок срещу същата. Кредиторът иска от съда издаването на ЕЗЗС на банковите сметки на длъжниците в Швеция. Въпросът, повдигнат пред Съда на ЕС, е дали издадената европейска заповед за плащане представлява “автентичен акт” по смисъла на Регламента за ЕЗЗС, доколкото все още не е изпълняема.
Съгласно Регламента за ЕЗЗС „автентичен акт“ се определя като акт, който е официално съставен или регистриран като автентичен акт в държава членка и чиято автентичност се отнася до подписа и съдържанието на документа и е установена от публичен орган или друг орган, оправомощен за тази цел.
Съдът на ЕС реши, че тъй като европейската заповед за плащане все още не е изпълняема, тя не може да се счита за „автентичен акт“ съгласно Регламента за ЕЗЗС. Поради което ЕЗЗС, поискана от кредитора, може да бъде получена само от съдилищата, които биха имали компетентност да се произнесат по съществото на спора между страните.
Заключение
Въпреки очевидните предимства, изглежда, че Европейската заповед за запор на банков сметки все още не се използва широко като правен инструмент в рамките на ЕС. В същото време трансграничните сделки и съответно споровете се развиват интензивно, така че може да се очаква, че кредиторите от държавите членки на ЕС ще използват ЕЗЗС все по-често, включително като инструмент за разкриване на информация относно банковите сметки на длъжниците.
