В самия край на 2024 г. Министерският съвет на България одобри проект на Закон за пазарите на криптоактиви (ЗПКА) и го внесе в Народното събрание. Законопроектът беше приет на второ четене на 20 юни 2025 г., обнародван в Държавен вестник № 54 на 04 юли 2025 г. и влизе в сила на 08 юли 2025 г.
ЗПКА имплементира в националното законодателство Регламента на ЕС за пазарите на криптоактиви (MiCA), както и регламентите относно информацията, съпътстваща преводите на средства и преводите на определени криптоактиви, и относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор. Досега единствените изисквания, свързани с функционирането на пазарите на криптоактиви, които не са финансови инструменти, бяха тези, въведени за целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Поради тази причина и предвид значителния обем на регулациите, вече въведени на ниво ЕС, този нов закон е от съществено значение за финансовите пазари като цяло.
Акценти в ЗПАК
Комисията за финансов надзор (КФН) е националният компетентен орган за целите на регулирането и надзора на дейността на доставчиците на услуги за криптоактиви, емитентите на токени, обезпечени с активи, и емитентите на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или токени за електронни пари. Това ще осигури единен надзор върху всички дейности, свързани с търговията с криптоактиви, което има за цел да подпомогне ефективното и законосъобразно функциониране на пазара на криптоактиви и неговото бъдещо развитие. Използвайки съществуващия експертен опит и надзорни практики на КФН, не се очаква да възникнат допълнителни разходи, които биха произтекли от създаването на отделен нов специализиран държавен орган. Българската народна банка (БНБ) е определена за компетентен орган по отношение на дейността на емитентите на токени за електронни пари. Дефинират се допустимите принудителни административни мерки, както и процедурата за налагане на административни санкции, включително гарантирането на правото на съдебно обжалване.
Лицензионен режим
КФН ще издава лицензи на лицата, които искат да извършват публично предлагане на токени, обезпечени с активи, или искат допускането им до търговия; лицата, които извършват публично предлагане на токени, обезпечени с активи, или искат допускането им до търговия; лицата, които извършват дейност като доставчици на услуги за криптоактиви. В 7-дневен срок от получаване на лиценз за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви, лицето, получило такъв лиценз, трябва да подаде заявление в търговския регистър за вписване на тази дейност в своя предмет на дейност.
Законът въвежда и специални изисквания към членовете на ръководния орган на доставчиците на услуги за криптоактиви и лицата, които управляват дейността им, акционерите или лицата, които имат пряко или непряко квалифицирано дялово участие в доставчика на услуги за криптоактиви. Тези изисквания се прилагат и към физическите лица, които са идентифицирани като действителни собственици на доставчик на услуги за криптоактиви, както и за физически лица, които са определени за представители на юридическо лице – член на ръководен орган на доставчика на услуги за криптоактиви. Доставчиците на услуги за криптоактиви, получили лиценз по ЗПКА, с изключение на дейността им по предоставяне на съвети относно криптоактиви, са и задължени лица по чл. 4, т. 19 ЗМИП. Издателите на токени за електронни пари ще се лицензират или като кредитна институция или като институция за електронни пари. Лицензът ще се издава от Българската народна банка.
За издаване на лицензи за извършване на дейност по ЗПКА ще се събират следните такси: за лиценз на доставчик на услуги за криптоактиви: клас 1 – 5 000 лв. (около 2 500 евро), клас 2 – 10 000 лв. (около 5 000 евро), клас 3 – 30 000 лв. (около 15 000 евро), a за издаване на лиценз за публично предлагане и/или за допускане до търговия на токени, обезпечени с активи – 25 000 лв. (около 12 500 евро).
Преходен период и заварени случаи
Доставчиците на услуги за криптоактиви, вписани преди 30 декември 2024 г. в действащия регистър по чл. 9а, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари към Националната агенция за приходите, могат да продължат да предоставят вписаните в регистъра услуги без лиценз само на територията на България до 1 юли 2026 г. или до издаването, съответно отказа от издаване на лиценз, в зависимост от това кое от двете обстоятелства настъпи по-рано.
Вписаните в регистъра между 30 декември 2024 г. до 8 юли 2025 г. (датата на влизане в сила на ЗПКА) трябва да подадат заявление за издаване на лиценз в тримесечен срок от влизането в сила на закона, тоест до 8 октомври 2025 г.
Висящите производства пред НАП за вписване в регистъра, които не са приключили до 8 юли 2025 г., се прекратяват. Това означава, че дружествата, чиито производства са прекратени, трябва да подадат ново заявление за лиценз пред Комисията за финансов надзор по реда на ЗПКА.
Заключение
ЗПКА ще има положителен ефект върху финансовите иновации и финансовия сектор, насърчавайки разпространението на нови крипто продукти и технологии в България. Интересите на притежателите на криптоактиви и клиентите на доставчиците на услуги, свързани с криптоактиви, ще бъдат защитени най-ефективно и надеждно. Упражняването на правомощия от КФН и БНБ намалява риска от предоставяне на подвеждаща или невярна информация на потребителите. Предвид надзорния опит на двете институции, ще бъде възможно своевременното идентифициране на нарушения и измами и предприемане на най-бързите и ефективни действия за тяхното отстраняване. Наличието на ясна правна основа за криптоактивите в ЕС и България би позволило на компаниите и емитентите на криптоактиви да внедряват иновации и да се конкурират равнопоставено на единния пазар, както и да използват предимствата на новите форми на плащане, без да се намалява нивото на защита на потребителите и финансовата стабилност.
